СТОРИХ ПЪТ НА ЗАЕК
На вилното място комшията Жоро припряно викна на жена си Ленчето:
– Я виж, виж какво минава!
Досетих се, че е заек (леговището му е в нашето място на баира) и се изправих над мотиката. Тогава Жоро подвикна и на мене. Прелетял край съседите, Зайко вече се промушваше през нашата трънлива ограда. Отдръпнах се от пътечката между доматите, да не го стресна. Той се защура за миг, но прецапа през малините, през нахвърляните плочки, мина до мене и търти покрай стълбите нагоре. За миг се пъхна в леговището под къпинака, но съзна, че и там няма спасение, та се изгуби нагоре към Пешовото място. После Данчо Моската ми викна:
– Що не го тупна с мотиката! Щяхме да го опечем на огнището...
Не ми се печеше – затова му сторих път.
Начало