В книгата е направен опит да се разкрие мястото и ролята на
българските писатели в политическия живот на страната в указаните хронологически
рамки. Политическите процеси и участието в тях на писателите се разгръщат в
очертаните в труда четири периода:
1. Първата половина на 70-те години – характерно за това време
е доминирането на ретроградността като продължение на натрупаната инерция от
времето на „Пражката пролет – 1968 г.“
2 Периодът от 1976 до 1981 г. – налице е значително
разведряване на политическия климат в сферата на културата.
3. От 1982 до 1985 г. – време на ново „затягане на гайките“ –
засилване на ретроградността, в това число със значително активизиране на ретроградните
елементи сред писателското съсловие.
4. Периодът от 1986 до 1989 г.- активно разгръщане на
позитивните процеси в обществото и най-вече в сферата на културата, като
особено важен фактор е влиянието на започналата „перестройка“ в СССР.
Писателите са в челните редици на опозиционността срещу
режима. Те изиграват водеща роля за създаването и развитието на двете
дисидентски организации: „Комитетът за защита на град Русе“ и „Клубът в
подкрепа на гласността и преустройството“. Действията на литературните творци
определят до голяма степен решителните промени в обстановката в страната от
пролетта на 1989 г. до десети ноември.
Начало