В Северозапада всичко е
възможно – да се изгубиш, да се намериш и дори да откриеш голямата любов!
Когато
фотографката Изабел попада случайно в Наше село – поредното занемарено,
изоставено и почти забравено село в Северозапада – очаква да направи няколко
артистични кадъра в черно-бяло, да се качи на колата си и да се прибере обратно
в столицата, където я очакват обичайните проблеми и хаотичния ѝ личен живот.
Със сигурност обаче не е очаквала да бъде непреодолимо привлечена към красива,
но изоставена къща, легендата за която мълви, че е пазена от смок с особен
нрав.
Ала Бела е
разумна, зряла жена от големия град и изобщо не вярва в подобни смахнати селски
легенди.
Столичанката
скоро се сприятелява със съседите си от Бъкавец маала. Решени да впечатлят
новодошлата, те малко по малко започват да си припомнят и възстановяват разни
стари и позабравени ритуали. По неволя увлечена в дивия, но колоритен бит на
селото, пропит от алкохол, обагрен с цветистия, но непонятен диалект и още
по-непонятен светоглед, в един момент Бела дори става идеен генератор и
неохотен организатор на цял-целеничък международен кулинарен фестивал!
На село няма
място за фалш и преструвки, а истината избуява като цвете между плевелите.
Както прави и любовта – красива, трогателна и дошла тъкмо навреме, за да реши
Изабел коя е самата тя и накъде трябва да върви.
Към големия град, който я иска настоятелно обратно,
или натам, накъдето я тегли сърцето.
Начало