Османската империя и самото ѝ съществуване
винаги са били болезнен въпрос за българската историография и за българите като цяло. Няма и как да бъде
по друг начин – петвековното чуждо владичество не носи никакви съществени
позитиви на народа ни, докато негативите са повече от очевидни и оставят
дълготрайна следа в социалното, политическото и дори националното развитие на
народа ни.
Макар, несъмнено, да имаме повече от
основателни причини да презираме тази чужда държава, ограбила ни от правото на
свободно развитие и съществуване, сляпата омраза и свръхемоционалното отношение
към Османската империя все повече се превръща в бреме за народа ни.
За нас е повече от необходимо да потърсим един
по-трезв и по-ясно осмислен подход към проблема „Османска империя” и неговото
място в историята ни. Чистата омраза и презрение, подценяването на Османската
империя като изцяло ретроградна политическа структура няма как да обяснят
факта, че в продължение на повече от 300 години, тази държава непрекъснато
расте и завладява нови и нови територии, побеждавайки всичките си врагове в
безчет сражения и дарявайки военното дело на Ранномодерна Европа (XIV-XVIII
век) с едни от най-значимите имена на изкуството на войната. Това не е празна,
анти-българска хвалба, а голата действителност. Нашите деди са били победени и
подчинени от една от най-успешните военни машини в цялата история на Европа.
Днес, повече от век след освобождението си от чуждата власт, за нас е от изключително
значение да разберем как точно е функционирала османската военна и политическа
машина, за да можем да разкриваме по-лесно подобни, съвременни проявления и да
не допускаме грешките на предците си.
Начало