Заглавието на сборника с разкази
„Мравките пият вода“ е много популярна фраза сред морските хора и се използва
да обозначи колко тихо и спокойно е морето, толкова, че една мравка да успее да
се приближи до ленивите му вълни и да пие. Мравките, естествено, не пият солена
вода, така че, това може да се приеме като метафора.
Сборникът получи това заглавие по много причини: първо, морето и морските
хора са едни от героите в тези разкази, както и Бургас и многото реалии в тях.
Това съвсем не пречи който и да е читател да се потопи в атмосферата им и да се
почувства като у дома си.
Второ, начинът, по който са написани, може да донесе на читателя усещането
за едно плавно развитие на историите, т. е. спокойствие и уют в четенето. За
разлика от съвременните тенденции в прозата, според които не историята трябва
да доминира, а състоянието на героя, усещанията му, езиковите еквилибристики,
тук истории има. Има и всичко останало, но в това читателят ще се убеди
сам.
Героите са с разнообразни професии: бармани, бивши моряци, учители,
тийнейджъри и възрастни, носещи с достойнство годините си, някои с деменция,
лекари, художници или, както каза един приятел критик – цветни чешити и градски
легенди (с второто не съм много съгласна, но може и така да изглежда отстрани ).
Повечето остават неразгадани докрай като професия, защото това не е необходимо
за парченцето от пъзела на техния живот, което сме взели в ръка и му търсим
място в огромната рамка на света и времето.
В разказите не липсва и заигравка с магическия реализъм, защото закъде е
един текст, ако му липсва тайнство и магия.
Живка Иванова
Начало