Любовта е огледало, в което двама виждат себе си чрез
другия в различни проявления, неподозирани дори за самите тях. В доброволния
затвор на желанията и преливащите чувстват те се самоизолират от останалия
свят, за да проникват все по-дълбоко един в друг, често пъти само въображаемо.
Диалогът между влюбените мъж и жена е леко докосване, опипване, изчерпване без
край, затова е съновидение, в което често пъти любимият се превръща в призрак,
фикция и отново, и отново добива плътност.
Ирен
Петрова си е поставила амбициозната задача да анализира художествено този безкрайно
повтарящ се от грехопадението процес, подобен на спираловидната преплетена
структура на ДНК-то. Ирен преоблича героите си в различни исторически или
литературни роли. Критичното й мислене – и интуитивно, и осъзнато, представя
желанието като оголеност – как иначе да опишеш влюбения, освен като човек без
кожа – раним, щедро изложен на капризите на другия.
„Скъпа,
Лилит“ е любовно писмо, наситено едновременно с аскеза и с неприличие – неуловима, непредсказуема, променлива
крива. Разговор, който е винаги неотложен и затова апелира към публичност.“
Христина Мирчева