Някой сега ще каже: братко, защо ми
разказваш тези истории?
Защото така, ще отговоря
аз. Защото трябва да си дадеш сметка,
че на тая ивица земя,
между реката и планината,
могат да се случват неща, които на други
места не се случват. Неща,
които са в съзвучие с пейзажа.
И въздухът там е особен, добър
е и за живите, и за мъртвите,
там даже кучетата имат душа.
Тогава разбираш по-добре дон
Камило, Пепоне и всичката останала
стока. И нямада ти е
чудно, че Христос говори и че някой
може да счупи главата на друг, обачепочтено: тоест без омраза.
И че дваматаврагове
накрая се оказват съгласнипосъществените въпроси.
Защото именнопросторното, вечно дихание
на реката пречиства въздуха.
На спокойната и величествена
река, по дигата на
която привечер минава бързо
Смъртта на велосипед. Или
пък ти вървиш по дигата
нощем и се спреш, па седнеш и
се взреш в малкото гробище, което е там,
под дигата. И ако сянката на някой
мъртвец дойде и
седне до теб, ти не се плашиш
иси говориш спокойно с
нея.
Ето това е въздухът,
който дишат на тази ивица
земя, встрани от света: и е лесно
да се разбере в какво може да
се превърне политиката там долу.
Сега за това, че
в тези истории често говори
Разпнатият Христос. Защото
главните герои тук са трима:
свещеникът дон Камило, комунистът Пепоне
и Разпнатият Христос.
Добре, тук трябва да се
обясни: ако свещениците се чувстват
обидени заради дон Камило, имат правото
да ми счупят един свещник о главата. Ако
комунистите се чувстват обидени заради
Пепоне, имат правото да ме изгърбят
с една щанга. Но ако някой се чувства
обиден отизказванията
на Христос, не мога да помогна. Защото
този, който говори в моите истории, не
е Христос,а е моят личен
Христос: тоест гласът
на моята съвест.
Нещо лично, мои вътрешни
дела.
Така че: всеки за себе си и
Бог за всички.
Начало