Окончателността
на сетълмента е сравнително ново и малко изследвано понятие в правната
доктрина. За практикуващия юрист този правен институт започва да
придобива все по-голямо значение. От една страна голяма част от
безналичните плащания в страната се извършват чрез системи с
окончателност на сетълмента, а от друга е важно какви последствия има за
системата възможността за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо участник в нея. Счита се, че е необходимо приемането на
специфична правна рамка, която има за цел да предпази финансовата
стабилност като цяло и да не позволи проявлението и разпространението на
т.нар. системен риск или рискът свързан с невъзможността на участник в
платежна система или на финансов пазар да изпълни в срок задълженията си
и по този начин да причини невъзможност за останалите участници да
изпълнят техните изискуеми задължения.
Настоящото изследване има за основна цел да анализира правната уредба
свързана с окончателността на сетълмента. На ниво ЕС Директива 98/26 ЕО
от 19 май 1998 (заедно с измененията към нея) е основният акт уреждащ
окончателността на сетълмента. Тази директива е възприета у нас основно в
Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за публично
предлагане на ценни книжа.
В изследването са включени също така и законодателствата на редица
държави (България, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Ирландия,
Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Малта, Норвегия, Полша,
Португалия, Словакия, Словения, Франция и Хърватия), както и системните
правила на няколко оператори на системи с окончателност на сетълмента.
Изследването си поставя за цел да допринесе, от една страна, за
теоретичното попълване на празнотата в правната литература относно
нормативната рамка на окончателността на сетълмента и от друга – да
улесни практическото й приложение.
Съдържание:
I. ПРАВНА УРЕДБА. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ.
§ 1. Общи понятия – сетълмент, системи за сетълмент и окончателност
§ 2. Идеята за окончателност
§ 3. Съвременна правна уредба на окончателността на сетълмента
§ 4. Историческо развитие на предпоставките за окончателност на сетълмента
§ 5. Изводи
II. СУБЕКТИ НА СИСТЕМИТЕ С ОКОНЧАТЕЛНОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Системен оператор
§ 2. Агент по сетълмента
§ 3. Централен депозитар
§ 4. Клирингова къща
§ 5. Централен съконтрагент
§ 6. Банкови, инвестиционни и публични институции
§ 7. Пряк и непряк участник
§ 8. Надзор на системите с окончателност на сетълмента
§ 9. Изводи
III. ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА НА ОКОНЧАТЕЛНОСТТА НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Споразумение за система с окончателност на сетълмента
§ 2. Сметка за сетълмент
§ 3. Нареждането за превод и неговата неотменимост
§ 4. Обезпечения и тяхното предоставяне
§ 5. Клиринг
§ 6. Нетиране и сетълмент
§ 7. Гаранционни схеми
§ 8. Изводи
IV. ОСОБЕНОСТИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ ПРИ ОКОНЧАТЕЛ-
НОСТ НА СЕТЪЛМЕНТА
§ 1. Производство по несъстоятелност
спрямо участник
§ 2. Оздравителни мерки спрямо участник
§ 3. Защита на нарежданията за превод
и нетирането
§ 4. Забрана за налагане на запор върху сметката
за сетълмент
§ 5. Забрана за обратно действие на производ-
ството по несъстоятелност
§ 6. Защита на обезпеченията в производството
по несъстоятелност
Начало