|
Описание
|
"...Жената лежеше по очи до леглото в петно слънчева светлина. Нощницата й - бяла, като на дъщеричката й - и килимът около нея бяха подгизнали от кръв. Навсякъде имаше тъмнокафяви петна - по леглото, по стените, по огледалото над тоалетката... Кръвта покриваше протегнатите ръце на мъртвата и сплъстяваше бледорусата й коса.
Вонята бе нетърпима. Той беше сложил ръка на устата си и стискаше ноздрите, готвейки се да коленичи до нея, когато разбра безполезността на подобна постъпка. Госпожа Питърсън лежеше там от няколко часа...
Внезапните стъпки зад него го накараха да ахне и да се обърне. Момиченцето стоеше на прага, стиснало ножа в лявата си ръка. После бавно насочи ножа напред. Пощальонът неволно вдигна предпазно ръце. О, мили Боже, помисли си той, та тя е съвсем още дете..."
|
Начало