Сценичната съдба на “Хамлет” е постъпателен и многопластов процес, в който се
открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на
многобройните постановки и отзвука, който те имат сред зрителя, допълва образа
на българската култура и нейното съизмерване със света.
Изследването тръгва от първият опит и разглежда всички сценични реализации
на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео
Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев,
Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил
Кирков, Владимир Трендафилов, Иван Димов, Борис Михайлов, Иван Кондов, Наум
Шопов, Руси Чанев) и възприемането на публиката.
Начало