„Животът е като
една зунка, Иване! Пъстър, пъстър… От всичко има“. Така споделя възрастна жена
на главния герой в разказа „Зунка“ на Виктор Меламед. Зунка е дъга на родопски
диалект и авторът на тези разкази наистина е успял да изобрази дъгата в своите
24 кратки истории – калейдоскоп от герои, емоции, копнежи, съдби.
Разказите на
Меламед разкриват един свят отвъд ежедневието, макар и да остават много близо
до живия живот. Някои от героите в тези истории ще ви станат симпатични, а
други моментално ще намразите. Това, което ги обединява, е копнежът – копнеж по
нещо трудно за описване, по дивата луна, по онова, което кара сърцето ни да бие
и ни помага всяка сутрин да ставаме и да продължаваме.
Често, това нещо
е любов – в най-различни форми – любовта към починал домашен любимец, към
непозната болна жена, имаща нужда от закрила, любовта от пръв поглед и любовта
към семейството…
Това е книга за
богатството на живота, което често остава неоценено. А тук то е разкрито
майсторски, както с думите на Виктор Меламед, така и с брилянтните илюстрации
на художника Греди Асса.
Любовта и
изневярата. Радостта и тъгата. Фаталното закъснение. Иронията на случайностите.
Това са темите на тези разкази и ако нещо ги прави още по-човешки от човешките
им сюжети, то е, че авторът ги разказва, без да съди.
Веселина Седларска
Начало