„Седем дни в Парория“ е вторият
роман на Вълчев. Той се появява три години след първия и всеки, който го разлисти,
веднага ще установи, че чакането си
е заслужавало. Сюжетът е интригуващ, разказът е увлекателен и наситен, героите са запомнящи се, езикът е
елегантен и богат. Всичко това едва ли би учудило някого, но то не е и
най-важното. Най-важното е,
че романът носи магията на качествената литература. Докато „Неделният
продавач на книги“ (по думите на
самия автор) е едно обяснение
в любов към книгите, които са ни направили такива, каквито сме, то „Седем
дни в Парория“ е обяснение в
любов към историята и традицията, проектирано през романтичния поглед на
човек, който се е посветил на киното.
Романът „Седем дни в Парория“ се
чете на един дъх, едновременно вълнува и отключва важни теми за размисъл. И със
сигурност оставя (да го кажем със заемка от Борис Христов) драскотина в
паметта ни. А по някакъв странен начин и предизвиква желание да го препрочетеш веднага.
Начало