Темата на труда е насочена към изследване на един важен аспект на търговката несъстоятелност – тези особени хипотези в Търговския закон, които въвеждат изключенията от принципа за откриване на производство по несъстоятелност само за лица, които са търговци. Оскъдната нормативна уредба на изключенията от принципа затрудняват търговската и съдебна практика по прилагането им.
В българската правна литература (стара и съвременна) няма цялостни монографични изследвания по въпроса, а само частични разработки в рамките на общо анализирания институт на търговската несъстоятелност.
Нуждата от ново изследване на темата е обусловено не само от липсата на актуално изследване на въпросите за несъстоятелността на лицата-нетърговци, но и от все по-голямото глобализиране на този институт и нарастващата му значимост във времето на икономическа и финансова криза на обединения европейски и на международния пазар.