Най-големите реки носят най-подвеждащите имена. Географският канон гласи, че изворът, който е най-далеч от устието, е точката на произход на реката, а цялото ù протежение носи едно-единствено име. Ала никоя голяма река не би достигнала океана, без да бъде захранвана от притоците: потоци, ручеи и рекички, които се стичат с нейното течение, като често носят със себе си повече вода, наноси, минерали или риба, отколкото първоизворът. С времето голямата река достига до океана, изворът тогава вече не е повече от смътен спомен; течението е било определено от множество стичания по пътя му. Ала официалното име на реката скрива истината за нейния състав; докато картончето с името преминава в легенди и речници, потеклото на стичанията остава невидимо. За да се разбере истинската идентичност на реката, трябва да набележим точките на стичането, да изследваме динамиката на добавяне и обнова, която се разиграва при смесването на водите.
Начало