От
мястото и ролята на данъците като основен приход на държавния бюджет и конституционното
право на защита на гражданите (чл. 56 КРБ) се извежда тезата за първостепенното
значение на съдебния контрол върху данъчните актове. Представеният труд е продължение
на монографията „Основи на правосъдието по данъчни дела“ (изд. „Сиела“, 2024 г.). Проблемът
за приходите на публично-правните тела във финансовата наука е един от
най-сложните за разрешаване. Данъците и данъчните системи имат да разрешават
въпроса за достатъчността на приходите и затова размерът на националния доход,
неговите съставки и трайната доходност на неговите източници са задача на
държавата не само да ги знае, но да ги укрепва и повишава. Разходите непрекъснато
растат, а това означава, че приходите имат все по-голяма и по-сложна задача –
да гарантират тяхното посрещане (П. Стоянов).
Основният инструмент на
държавата, който гарантира законосъобразното определяне и събиране на публичните
приходи, е правосъдието по данъчни дела. Без изграждане на теоретичните основи на
касационното производство по данъчни дела не може да се постигнат оптималните
нормативни разрешения в административния и данъчния процес, не може да се
осигури максимално полезен обществен ефект от прилагането на административното
и данъчното законодателство. Съдебната практика по данъчни дела е неизчерпаем
извор на юридическа мисъл, източник на идеи и критерий за бъдещност на правната
доктрина. Научният коментар помага за разбирането на съдебните решения, за
теоретическото осмисляне на сложните практически въпроси, свързани със
съдебното обжалване на данъците.
Начало