Не знам много за вас.
Знам обаче следното:
Не проявявате никакво уважение към бележката на автора.
Когато в бележката на автора на предишната страница ви помолих да оставите книгата и да престанете да четете, вие решихте, че това означава:
Здрасти! Продължавайте да четете!
Затова, нека да мина направо на въпроса.
Аз съм Тими Провала. Аз съм детектив.
Забранено ми е да извършвам детективска дейност.
Не ви трябва да знаете подробностите.
Достатъчно е да разберете, че цялата тази детективска работа, за която ще прочетете, изобщо не е трябвало да я има.
Единствената причина, поради която изобщо пазя някакви сведения за нея е, че знаех, че преживявам най-продуктивния период в историята на детективската дейност.
Така че, ако възнамерявате да продължите с четенето (досега така и не успях да ви спра), трябва да вдигнете дясната си ръка и да изречете следната клетва:
Аз, (кажете името си),
давам съгласието си никога да не разкривам
съдържанието на тази книга пред никого,
включително, но не единствено,
пред майката на Тими,
която ще смачка Тими като буболечка,
ако разбере, че по време на забраната
е извършвал детективска работа.
Освен това съм съгласен,
че ако наруша която и да е част от тази клетва,
нарочно или не,
ще бъда подложен на следното наказание:
Ще бъда залят с горчица и ще бъда изяден от една полярна мечка.