Книгата проследява житейския и творческия път на писателя Матвей Вълев (1902
– 1944) – един от най-продуктивните, популярни и обсъждани български автори
между двете световни войни, останал почти неизвестен днес. На основата на богат
документален материал, частично непознат досега на науката (архиви, спомени,
писма, фотографии и негови собствени текстове), и с помощта на абдуктивния
метод на американския философ Чарлс С. Пърс в първата част на изследването е
реконструиран богатият авантюристичен живот на Матвей Вълев: от детството и
приятелството му с Христо Смирненски, през дългогодишния му престой в Берлин и
Бразилия (1923 – 1934), до връзките му с Вера Лукова и Елисавета Багряна и
загадъчната му смърт на фронта. Във втората част на книгата творчеството на писателя
е разделено на девет дяла, всеки от които е анализиран с помощта на различна
методология. Изведени са многобройните приноси, които Матвей Вълев прави към
българската литература: с текстовете си, посветени на Бразилия, морето и
любовта, както и с тези за радиото и театъра.
Начало