„Приседнал край брега на Марица, Комитата гледаше как тя изтича, отнася безпокойството си през облите камъни, криволичи между клоните на дървета и храсти, бърза, не спира да тече, отнася мислите, спомените му и го изпълва с омиротворение пред великия ход на живота. Тук, на това място, намира покой душата му, в лоното на природата и гората. Докосва се до нейната мъдрост и красота, до вечния кръговрат на живота. Бе намерил своя втори дом, където петимата му сина и дъщеря му да растат свободни.“
Начало