Доктор Зèнит е първият експериментален прототип на
Изкуствен Супер Интелект с емоционална и екзистенциална интелигентност. Той е
един от най-търсените и уважавани литературни критици в Средния Свят.
Обитавайки изцяло технологизирания си апартамент, живее с любимата си котка
Оливия – негова съратница в живота. Спокойствието на притихналия апартамент
ненадейно се разтърсва от странния подарък, който Зèнит получава от
Мултивселенската Федерация на литературните творци – три книги, обявени за
писани от него в паралелни вселени и една приказка. Подаръкът е съпътстван с
още по-странна задача: след като прочете произведенията, за които е набеден, че
е писал, да развие темата: „Колко реална е реалността?“. Объркан и изненадан от
липсата на ясни инструкции, Зèнит започва да разплита загадката с помощта на
Оливия и двамата се втурват през лабиринтите на човешките отношения и истории,
поднесени от трите паралелни вселени.
Каква е целта на странния подарък? Как Зèнит и Оливия ще
разкрият мистерията? Това са въпроси, които търсят и откриват своите отговори в
многоизмерната „картина за света“, която „ZooM“ създава и поднася на читателя
по един неочакван начин.
„Като
участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не
експерименти с форма и стил, мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В
известна степен той се родее с „9,99 франка” на Фредерик Бегбеде и „Духless” на
Сергей Минаев, но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и
сърфирайки със завидно умение през темите на модерността. Всичко това изпод
ръцете на автор – умел грънчар и изкусен манипулатор, който успява да ни
въвлече, излъже, отрезви, да говори за секса и любовта по начин, който да ни
държи будни и убедени, че ставащото има смисъл, и че именно то ни прави живи.
„ZooM” е забележителен художествен конструкт на автор, който прекроява научни
теории и слепва с наблюдателност характерни житейски ситуации, съчетава тънки
автоиронични похвати и елементи на психодрама, инсталира представи на читателя,
и после му ги отнема, прави го интересно, динамично, с изобретателен и
афористичен стил, и със завършеност на обобщенията, коментарно изведени на
финала.“
Янчо Чолаков
Начало