Настоящият
монографичен труд е мотивиран от необходимостта за цялостен
наказателнопроцесуален преглед и извеждане на научни обобщения за същността и
формите, в които се проявяват способите на доказване. Разработването на
научнообоснован модел има за цел да осигури онзи научен ориентир, който да се
използва при решаване на научни и практически въпроси, свързани с доказването и
в частност за способите на доказване. Научните обобщения в тази насока биха
били ценен източник при тълкуване и прилагане на правните норми, с което да се
преодолеят някои спорни въпроси, натрупани с години в съдебната практика.
Изследването може да бъде от полза и с оглед перспективата от бъдещи
законодателни промени, свързани с усъвършенстване на законодателството.
Прогресът в развитието на съвременните технологии, бързите темпове на тяхното
проникване в правораздаването променят неусетно класическото разбиране за
редица процесуални институти.
Появата
на електронните доказателства, трафичните данни, въвеждането на
видеоконференцията, новите форми на специални разузнавателни средства
провокираха редица промени в НПК. Днес способите на доказване се изменят и с
въвеждането на нови процесуални правила и участници, с които се разширяват
процесуалната защита и права на гражданите, участващи в производството. Това
закономерно изменя реда и условията за извършване на способите и обуславя
възникването на нови техни форми: разпит на свидетел със специфични нужди,
разследване, чрез служител под прикритие и др.
Работата няма претенция за
изчерпателност. В нея се повдигат нови проблеми, допълват се и се аргументират
някои познати положения, предлагат се мотивирани решения и не на последно
място, провокира се интерес към способите на доказване. Интерес, който в бъдеще
може да намери отзвук в съдебната практика, да предизвика нови научни
изследвания и да усъвършенства законодателството, а оттам развитие на наказателнопроцесуалното
право, което да спомогне за постигане на целта по чл. 1, ал. 1 НПК.
Начало