Жена ми Вера казва: „На всеки петдесет минути по пътищата
на Франция загива човек. Погледни ги – карат като луди. Същите хора,
които проявяват такова изключително благоразумие, когато пред очите им
обират някоя старица на улицата. Как така не ги е страх, когато са зад
волана?“ Какво да й отговоря? Може би това: сведеният над мотоциклета си
човек е съсредоточен единствено в мига на своя полет; той се е вкопчил в
частица от времето, отрязана и от миналото, и от бъдещето; изтръгнал се
е от потока на времето; озовал се е вън от времето; с други думи, той е
в състояние на екстаз. В това състояние той е забравил собствената си
възраст, забравил е жена си, децата си, грижите си; затова не го е
страх; защото източникът на страха е в бъдещето, а освободеният от
бъдещето си няма от какво да се страхува.
Бързината е вид екстаз, подарен на човека от техническата революция.
Обратно на мотоциклетиста, бегачът винаги е вътре в тялото си, принуден е
да мисли за пришките си, за дъха си; докато тича, той усеща своето
тегло, своята възраст, повече от всякога осъзнава себе си и момента от
живота си. Предаде ли обаче на машината правата си над скоростта, нещата
стават коренно различни. От този момент насетне собственото му тяло е
извън играта и той се отдава на нетелесна, нематериална скорост, скорост
в чист вид, скорост самоцелна, скорост екстаз. Любопитно единение:
студената безличност на техниката и пламъка на екстаза.
Начало