Рядко се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществения строй.
Петнайсетгодишният Константин е бунтарски настроен много талантлив пианист с необикновена чувствителност в безперспективната и контролирана среда на София през 80-те години. Опитва се да се справи с възрастното поколение в общество, в което за изразяването на откровеността често се заплаща висока цена. Прикован от милитаризма на музикалното училище за даровити деца през по-голямата част от деня, Константин тържествува над режима чрез своите малки бунтове като пушене, пиене, подигравки с властта и противопоставяне на учителите си при всяка възможност. Въпреки всичко той се упражнява в свиренето с истинска отдаденост, вдъхновен от произведенията на Шопен, Дебюси и Бах. Вундеркинд е хипнотична и затрогваща книга със съзерцателния портрет на юношеската обърканост, която ни дава изящен и трагикомичен поглед за случващото се зад Желязната завеса в самия край на Студената война. Животоспасяваща се оказва благодатта на добрата музика.
Начало