Родена е в северна Добруджа, в пределите на кралство Румъния. Когато е на 3 години семейството й, заедно с хиляди други български семейства се преселва в с. Тянево, южна Добруджа. Комунистическият преврат на 9 септември довежда страната до небивала икономическа криза. Детството й преминава в глад, недоимък и непосилен труд.
Но нищо не може да сломи жаждата й за знания и надеждата й за по-добър живот. Всяка сутрин няма търпение да стане, за да измине боса и пеша няколко километра до училището в близкото село. Нищо не може да я спре по пътя й към знанията.
Домашните пише в междучасията, а следобяд помага на баща си на нивата. Скоро малкото красиво и напористо момиченце спечелва сърцата на всички учители и съученици. Наричат я „цветето на Тянево”.
След време малкото момиче ще порастне и ще се запише в Педагогическото училище в близкия град, ще го завърши с отличен, а после и Учителския институт, за да сбъдне мечтата си да стане учителка. Това е един вълнуващ и разказ за Мария Тодорова – жемата. чиято упоритост, смелост и жажда за знания вдъхновяват и днес няколко поколения нейни ученици и нейните собствени деца, внуци и правнуци.
Начало