Книгата е
посветена на Петър Байчев, юрист и съдия преди 9-ти септември, който прекарва
4-5 години по лагерите и за разлика от много други е оцелял. И не само оцелял,
но и се е превърнал във важен
свидетел за онези времена. Успял е да изнесе от Белене, въпреки строгите
забрани и контрол два вида ценни свидетелства. Първото са стенографските
записки за по-важни моменти от пребиваването му в лагера. На тяхна база след
време (през 1970 г.) пише един текст – нещо средно между дневник и
спомени. Второто свидетелство е не само ценно, но и уникално – по природа художник, той тайно от
властите в лагера прави и изнася рисунки на приблизително 200 лагерници. Между
тях са най-известните затворници –
министри, генерали, индустриалци, политически водачи от опозицията, но също
така и обикновени селяни, анархисти и дори комунисти. Една галерия от образи,
която свидетелства по пътя на визуалното свидетелстване за реално пребиваващите
зад бодливата тел индивиди (мнозина от тях оставят костите си там и рисунката
се явява единственото свидетелство за тях), за външния им вид, за историческото
време. Но те свидетелстват и за нещо друго – за силата на слабите, за един индивид, който в тежки условия и безнадеждна
лична ситуация през свободната си воля и поетия риск, намира смисъл на престоя
си, изгражда си нещо като мисия. Все пак успява да победи не само
обстоятелствата, но и времето. Рисунките му надживяват както концлагера с
неговите порядки и зли надзиратели, но и самия режим, който го е създал. И днес
те донасят до нас лицата на забравени хора, на жертвите. Уникален е и самият
факт, че такива рисунки са направени и изнесени от лагера. Такъв случай не е
известен за нито един от фашистките и комунистическите лагери. А самото
изнасяне само по себе си е един авантюрен сюжет. Извън всичко останало голяма
част от рисунките са много професионални и притежават истинска художествена
стойност.
Начало