В книгата „СИЛАТА НА ДЕТСТВОТО“, читателят ще се увери, колко сложен е животът – колко непредсказуеми са взаимоотношенията между мъжа и жената след брака. Колко многобройни възела има да развържат. Социалните сеизмолози доказват, че по-земетръсна зона от семейството няма. И в днешно време бракът върви със своите големи проблеми. ТОЙ много по-трудно се защитава, отколкото да се спечели.
Читателят ще види двете страни на медала – любовта и омразата. В семейството има и ясни, слънчеви дни, но идват и го връхлитат, смерчове, бури, дори торнадо, което нанася големи поражения. След година – две не закъснява отчуждението, омразата, неразбирателството между съпрузите. ОБИЧТА, ДОВЕРИЕТО И ЛЮБОВТА са подложени на денонощно изпитание. Трудно е да се изброят кои фактори влияят така, че да има щастлив, споен, здрав и дългосрочен брак.
БОЖЕ, КАКЪВ СВЯТ!!!
по Любен Каравелов
„Боже,какъв свят! Всичко е тръгнало наопаки – развали се човешкото общество по всички кътчета на земята!“ – мисли си Никола Ставрев от 313 блок в очакване на милата си русокоса женица, да се върне от юбилейна среща. Випускът им празнуваше 20 години от свършване на гимназията. Среднощ стана, а тя още не се е прибрала. Не, той не я ревнуваше, но когато беше без него на такива срещи, все си мислеше дали няма да кръшне. От личен опит знаеше, че на такива тържества се създава атмосфера, при която опиянени от милите спомени и алкохола, задръжките отпадат, а замаяните им глави вършат лудории... Поведението им става лекомислено като през ученическите години. Та нали и с него се случи преди три години. С първата си ученическа любов – тъмнокосото Верче от 11-ти „Г“ клас изкара идна вълнуваща юбилейна вечер.
„Даа, лошо потръгват нещата в живота – въздъхна Никола и леки бръчки набраздиха челото му. – Не, не става така, както на нас ни се иска! Да започнем от нази си...“
Дъщеря им Маргарита се разведе. Не ще да живее с мъжа си Андрей. А имаха тригодишна студентска любов. Взеха се с голяма обич и желание. Като родители – двамата бяхме съгласни с нейния избор. Щом така є подсказва сърцето – нека бъде тъй. Но след втората година тя и той се почувстваха нещастни. „Моите мечти се разбиха – плаче неутешимо тя, обзета от Мирова скръб. Очите ми да го не видят повече!'
„Нали казваше, че това е мъжът на живота ти?! – припомняме й ние. – Че сте родени един за друг, че мислите в перспектива...!“
„Колко много съм се мамила... Каква глупачка съм била!“
След това се постара да очерни зетя колкото може повече. Станал бил друг човек... Загърбил ролята си на съпруг... Бил пред бездънна пропаст в живота, от която е невъзможно възкресение.
И без много да се церемони, тя се хвърли в обятията на друг мъж – бизнесмена Козарев.
* * *
Синът на съседите ни Миладин Тръпков хич не почита майка си Тодорка – вдовица от няколко години. Такъв тормоз є налага, че горката женица се промени до неузнаваемост. Да ходи по чужди къщи да чисти, готви, да пере, да изкарва пари. Ама оня хайлязин ги прибира и харчи за пиене и леки жени. Превърнал е апартамента на бардак. Цена – засукана парясница от Плевен, като се настани в дома им, иди я гони. Използва го – за нищо пари не дава. Пари. И заради нея наби майка си – пострада дясната є ръка. Предупреди я да не му се бърка, когато той реши, тогава ще я изгони.
Един такъв запуснат, небръснат, лошо облечен и добра дума не казва на майка си. Непоправим – покварен тип. Николчо от повестта. „Маминото детенце“ на Любен Каравелов, който краде и пилее бащините пари, в сравнение с тоя бродяга и като чисто, непорочно ангелче.
Начало