Най-поетичната, най-елегичната и най-българската
творба на Амос Оз.
Невзрачният счетоводител Албер Данон овдовява без време, ала
в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред
непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и
прелъстена от друг.
Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две
жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между
пари и любов...
Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси,
които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като
химн в многогласието и хармонията на всяка от историите.
Начало