В тази необикновена
книга, притежаваща тематичната цялост
и структура на роман, сръбският писател
Радослав Петкович поема по житейските
пътища на човешката история от първите
християнски апостоли, през лишения от
вяра и красота делник на съвременника,
за да се върне отново към мъдреците от
Изтока в търсене на границите между сън
и реалност, фантастика и действителност,
прозрение и самозаблуди. Повествованието
черпи сила от непрекъснатия поток на
времето, увличайки читателя към неизвестни
светове, в които странните събития имат
своя реална мотивация, а реалните случки
добиват причудливи измерения. С вещина
и искряща ирония Петкович изследва
граничните състояния на човешкото битие
и дух, когато в силата или безсилието
си трябва да кажем на съдбата „да” или
„не”, докато неспирният ход на времето
и историята проектира драматизма си
върху всеки от нас, ставайки мерило за
крехкостта или твърдостта на вярата
ни, за смелостта или малодушието на
решенията ни.
Начало