С Вациетис започна
много важен етап в развитието на
следвоенната латвийска поезия... Той
внася в нея една очовечена реалност,
активна гражданска поезия, съзнание за
човека като съставна част, но и като
суверенно същество, жажда за нравствено
извисяване – съчетани ту с топъл, светъл
лиризъм и елегичност, ту с полемичен
нерв, ту с остроумна парадоксалност или
рязък сарказъм, което я очертава като
смела по съдържание и изразителна по
форма поезия. До каквато и тема да се
докосне, той се стреми да постигне
глобалните истини за човека и за времето
си.
Здравко
Кисьов
Начало