В новата си книга със стихове „Очевидното“
Владислав Христов задава въпроси, при
които известните, делничните отговори
са прескочени или заобиколени. Най-често
игрово, без насилие и обвинения. Още
след първото стихотворение се оказваме
срещу различна истина. Нататък поетът,
като безмилостен и ироничен наблюдател,
преминава от един към друг парадокс.
Погледът му сцепва бацила на страха от
съществуването и извлича същности за
скритото и необичайното в човешката
природа. Създава апокалиптични картини,
в които всяка дума е и предупреждение.
Четенето изостря поглед, и понякога
отчайва. Защото чувството се простира
върху всичко – търси, раздърпва, къса,
– за да ни покаже, че нямаме право нито
на успокоение от житейското еднообразие,
нито обикновеното неспокойствие е
достатъчно.
Палми
Ранчев
Начало