Предлаганият труд „Страници от историята на Българския шахмат“ не е история. В него няма оценки и анализи на различните събития съпроводили развитието на шахмата в страната; изводи, мнения и коментарии. Той съдържа само събития, факти и личности. Започвайки от 1931 г. – Провеждането на Учредителния конгрес в София и създаването на Българския шахматен съюз, те са проследени в хронологичен ред. В периода до края на 40-те години на миналия век са проследени почти всички големи шахматни прояви с национално значение. Те не са много на брой затова им е отделено по-голямо внимание. Различните години и събития имат и своите герои – личностите изиграли съществена роля за развитието на шахмата у нас. В довоенния период това са деятелите Фердинанд Хоринек, Теодор Траянов и Илия П. Илиев и състезателите Георги Гешев, Найден Войнов и Ксений Атанасов.
След 50-те години шахматът бързо се масовизира и разраства. Печели все повече и повече нови привърженици. Създадена е нова централна организация. Към физкултурните дружества и производствените предприятия и организации се изграждат шахматни секции. Организират се много и най-различни шахматни състезания и мероприятия. Българските шахматисти стават световна сила и започват да играят важна роля в най-престижните международни шахматни състезания.
В обема на една такава книга да се проследи всичко това е практически невъзможно. Затова акцентът тук е поставен върху най-главните, основните шахматни прояви.В този дълъг за нашата история период страната ни е била домакин на много големи и важни събития като: Шахматната Олимпиада на Златните пясъци през 1962 г.; на Европейските отборни първенства в Пловдив през 1983 г. и 2003 г.; на Европейското индивидуално първенство за жени във Варна през 2002 г.; на Зоналните турнири за световно първенство – за мъже [София – 1957 г.; Враца – 1975 г.; Стара Загора – 1990 г.] и за жени [Пловдив 1959 г.(турнир на кандидатките); Варна 1966 г.; Перник 1972 г.; В. Търново 1985 г.]; на световните студентски първенства – отборното през 1958 г. на Златните пясъци и индивидуалните – през 1994 г. в София и през 2000 г. във Варна; на Европейски първенства за железничари, Балканиади и много международни турнири за мъже и жени.
През годините българските шахматисти непрекъснато разширяват своите контакти. Участват във всички прояви организирани от Международната федерация по шахмат [FIDE] и Европейския шахматен съюз [ECU]. Те стават желани участници в най-силните и престижни международни турнири в света. Печелят десетки първи места, световни и европейски титли. Шахматното ни движение създава редица ярки личности. Сред организаторите това са Михаил Кантарджиев, Захари Станчев, Павел Иванов Андрей Малчев, Александър Кипров, Никола Бахаров …, а сред състезателите Александър Цветков, Олег Нейкирх, Милко Бобоцов, Никола Пъдевски, Георги Трингов, … Този списък може да бъде продължен много. И едва ли ще бъде пълен. Защото с всяка измината година редиците на българските шахматисти се увеличават. Израстват нови таланти – Кирил Георгиев, Маргарита Войска, Веселин Топалов, Антоанета Стефанова …
Една шахматна книга, била тя и историческа има по-висока стойност, ако е „подплатена“ и с шахматни партии, с най-доброто създадено от българските шахматисти през годините. Подборът на най-добрите партии играни през годините се оказа най-трудната част от написването є. Причините за това са няколко: от многото хубави партии трябваше да се подберат определено количество; да бъдат разпределени по години и шахматисти; да не се дублират с публикуваните в книгата „Личностите в Българския шахмат“, която се издава заедно със „Страниците“, да бъдат най-добрите… За подбора на най-доброто, най-красивото, най- … няма установени ясни критерии. Това става по субективната преценка на авторите, на тези, които правят класациите. При подбора на партиите ценна помощ оказа един от първите историци на българския шахмат Павел Иванов. Тук е даден приоритет на важни в спортно отношение партии, а за първия, до военния период – и по-малко известни, някои и непубликувани досега.
Начало