Една любов
по Иван Богданов
Във ден, неотбелязан в календара,
укрит между виновност и надежда,
под тъжен спомен и красива вяра,
най-крадената обич се оглежда.
На място, зачертано от кадастъра,
и с думи, тихо шепнати наум,
тя лумва с най-разтърсващите пламъци
и стига до небето като дим.
И чака пак, до следващата лудост -
умира от измислени вини.
Възражда се самичка, като чудо,
но времето до спомена брои.
Тогава е различна в тишината,
зад маска крие грешните мечти.
И само зов е нужен, като вятъра,
да може пак до теб да долети,
във час, неотброен на циферблата,
в очи, грижливо скрити от света...
Една любов, отречена и свята,
е жива. И е миг от вечността.
Начало