Всепризната истина е, че когато пишеш за някого или нещо, несъзнателно разкриваш себе си. Или издаваш себе си, ако иначе си се крил. А когато пишеш за себе си, съзнателно се доверяваш или изповядваш на някого, комуто вярваш.
Тази книга е много лична. Тя е за моите приятели писателки и писатели. На тях се изповядвам и очаквам да ми се доверят. С всички, чиито имена и книги са споменати тук, сме приятели. Защо съм избрал точно тях? Първо, защото с нещо са ме предизвикали да им се възхитя. И второ, защото литературата, която са създали, има стойност по-висока от злободневната или от тяхната лична оценка.
Начало