Аз търся блясък позабравен
в старите, изстинали неща;
в албум прашен, нехайно оставен
се ровя, със спомена в едно крещя.
Ще дойде време, казвам,
и всеки ще си спомни – Истини,
поробени между корици
и дни преломни.
Простете ми,
простете...
Посягам нежно,
връщам стари рани!
Лъжете себе си,
лъжете...
от болки ваши,
мои,
наши
са сърцата ни надрани!
Начало