|
Описание
|
Късна е тази книга на Роси Савова, но затова пък е събрала мъдростта и
опита на няколко житейски сезона. Тази толкова женска поезия е приютила в
себе си и топлината на семейното огнище, и всички среднощни съмнения, и
цялата болка на живота. Тя може да те погали като милувка, но и да те
повали като удар с чук... Стоте лица на жената – непредсказуема, ласкава
и загадъчна... Тази, която може да превърне своя живот в орисия на мъжа
до себе си, да му стане „дъб в усоето и стих неписан”, да прости
откраднатите мисли по съперницата, но не се заблуждавай, драги ми
Читателю – усети ли предателството на любимия, няма прошка: „свит юмрук
и... десен прав”.
|
Начало