ПРЕДГОВОР
Преплувах реките и моретата на времето и стъпих на брега на съмненията. Очаквам да ме посрещнат хората на недоверието с отровните стрели на охулването и използвайки мотива на съмнението, да ме заливат с помията на отрицанието и само малцина да подходят с мисълта за преценката. Не упреквам никого. На този бряг живеят толкова самозванци, че е трудно да се стъпи на неосквернена земя. На този бряг живеят плеяда свети хора, захвърлени в блатото на противоречията, оковани във веригите на изпитанието, не защото заслужават това, а защото днес, когато измамата и лъжата са станали начин на самоутвърждаване и благополучие, е трудно да се повярва на някого в България.
...
Твърдото решение да напиша настоящата книга взех на 17 декември 2006 г.
...
Непрекъснато имах усещането за някакво твърде осезаемо присъствие. Надигнах се и седнах върху леглото. На около два метра пред мен видях силует на човек, по-точно на мъж, наметнат с тъмнокафява дреха с качулка, чиято дължина достигаше под коленете, и панталони от същата груба мате-рия. Поради оскъдната светлина от уличните лампи, едва прокрадваща се през спуснатите щори, трудно различавах всички детайли, за да направя по-пълно описание.
На ръст беше някъде 1.80 – 1.85 метра, мургав, с леко гърбав нос и подаващи се под качулката тъмни кичури. Трябваше да започна някакъв разговор, а не знаех каква насока да му дам, когато той проговори с приятен басов глас:
– Ти ще питаш, а аз ще отговарям на твоите въпроси.
Наведох глава, за да мога да осмисля своя въпрос, но когато погледнах напред, него го нямаше. Повече не се появи никога, нито чух неговия глас.
Контактите ми ставаха телепатично, с леко почукване някъде и по-настоятелно, ако не реагирах веднага или след достатъчна концентрация от моя страна, ако инициатор на разговора съм аз. Неприятното за мен в началото беше, че почти всяка сутрин между 4 и 5 часа се събуждах по необяснима за мен причина и трябваше да ставам, и с химикал в ръка и да се опитвам да следвам мислите, които започваха да текат като пълноводен поток към мен.
...
На 28 април, точно след Възкресение Христово, когато ча-совника показваше малко преди 12, аз загасих нощната си лампа и направих първата си крачка към оправеното за сън легло, от около половин метър над мен и толкова пред мен, прозвучаха на перфектен български език думите:
– Ти все още не си завършил книгата. От определените за анализ 3 големи загадки от Библията, на тебе бяха дадени отговорите само на 2. Предстои ти още малко работа върху „Книга на пророк Данаил“. Ако на тази глава не бъде напра-вен анализ на отправените към човечеството тайни за неговия произход, възход и бъдеще, за хората ще остане една огромна празнота, която още много дълго време ще остане незапълнена. Единствено в „Книга на пророк Данаил“ и „Трета книга на пророк Ездра“, нещата се разглежда всеобхватно, без да се прикриват, умаловажават или изопачават някои исторически истини за населението на нашата планета Земя. Хората трябва да разберат, че при огромната помощ, която им е оказана, четирите основни раси на човечеството са били ровнопоставени в своята стартова позиция на развитие и единствено личните им качества и степента на оказаната допълнителна помощ, са били факторите за техния бъдещ просперитет. С нищо необосновано е твърдението на отделни нации, че именно на тях е била определена ролята да бъдат превилегировани пред останалите. Стремежът на всяка от четирите извънземни цивилизации, дали съвременният облик на човечеството, да отдаде приоритетно значение на своя принос към населението на Земята, е основната причина за претенциите на няколко нации да бъдат признати за богоизбрани. Това е последица от една реалност, носеща белезите на наследсвеността на своите „родители“, с техните недостатъци, присъщи в различна степен на всяко хуманоидно общество.
– Извинете, но аз не знам кой сте Вие? – попитах плахо, без да вдигам поглед нагоре.
– Аз съм Този, Който взе решението, че тази книга трябва да бъде написана. Аз съм Този, под чиито контрол се реализира това Мое желание. Аз съм Бог.
Поклоних се, постоях още малко прав и с наведена глава и когато усещането за присъствие изчезна, аз си легнах с непоклатимото убеждение, че тази книга ще бъде отпечатана, независимо от финансовите трудности, пред които бях изправен.
Ясно осъзнавах, какво означава да се приеме подобно предизвикателство, но мисълта, че не страхът, нито болното ми съзнание стоят в основата на това решение ме подтикнаха да направя и последната, решаваща крачка.
Преглътнах гочивия хап на всичките предизвикателства и ако днес тези, които ми повярват са малцина, то аз вярвам, че с времето истинската стойност на нещата, отразени в тази книга, ще добиват все по-актуално значение за всичко, свързано с нашата природа и същност.
Всичко, написано в нея, е плод на степента на умението ми да пресъздам тези мисли, с които се събуждах и прекарвах безсънни нощи и тревожни дни – до мига, в който осъзнах потребността това да стане достояние за тези, които биха проявили интерес дори от любопитство.
Изказвам искрена благодарност на всички приятели и познати, под чието въздействие взех решенито до напиша настоящата книга. Без тяхната настоятелност не бих направил тази стъпка.
Извинявам се, ако някои от тези мисли не са отразени точно, но не винаги съумявах да ги следвам с бързината, с която преминаваха през съзнанието ми, а много други бяха унищожени преди да взема решение да ги направя достояние на проявяващите интерес към тематиката.
Съжалявам, ако моя стил на изразяване на проблематиката не отговаря на вашите очаквания, но за мен най-важното беше да се придържам максимално точно до автентичността на засегнатите теми.
Сега, когато предстои първи том от книгата да бъде пре-доставен на вниманието на читателите, аз нямам претенцията, че това е автентичен разговор с Бог, така както вече няколко автора представиха своите творби, като резултат от отговорите получени от Него. Отстоявам единствено позицията, че стремежа ми винаги е бил насочен към максимално точно придържане към автентичността на получената информация.
Авторът
Начало