Изписвам думите
и вече не ги притежавам.
Вън от мен
те си избират пътя.
Дълго ли ще пътуват?
Къде ще спрат?
Ще спрат ли изобщо?
Или ще бродят като странници
между сърца - зазидани врати...
Изпращам си мечтата с тях,
макар да знам -
тяхното приземяване
не зависи от мен.