Шахматът като явление предоставя на всеки големи възможности за лична изява. Партиите на шахматистите никога не се повтарят изцяло и поради това имат свой собствен „живот“ и право на съществуване дори и независимо от качественото им ниво. Така по един уникален начин те разкриват стила и спецификата на игра на всеки отделен шахматист, което по друг начин, например да се разказва, е непълно и даже невъзможно.
В предлаганата книга са включени 166 партии и 5 окончания. Подборът на партиите е подчинен на няколко принципа. Преди всичко срещу нашите най-добри шахматисти в периода между 1945–60 години от миналия век, времето когато се поставяха основите на сегашното развитие на шахмата у нас, като е запазен и хронологичния принцип. Включени са и няколко партии не съвсем издържани, но лично паметни за автора в определени различни отношения.
При така направения подбор е постигната максимално вярна картина – едно от важните качества, на която трябва да отговаря всяка подобна частично мемоарна книга. Надявам се също така, въпреки загубите на моите шахматни съперници, партиите отчасти да разкриват и някои специфични техни особености.
След 1958 г., когато постъпих на работа като съюзен треньор в Българската шахматна федерация, участието ми в състезания бе ограничено до един абсолютен минимум. След 1973 година окончателно се разделих с практическия шахмат. По–късно, след още 30 (!?) години, дойде времето на равносметките, но и досега не съм убеден напълно, дали това си заслужава усилието освен за морално удовлетворение.
Авторът
Книги от същия автор:
„В помощ на шахматиста“ (с колектив) 1949 г.
„ХV шахматна олимпиада“ (с колектив) 1963 г.
„Как да играем ендшпил“ 1965 г.
„Избрани партии на български шахмаиси“ 1966 г.
„Програма за работа на профсъюзните школи по шахмат“ 1966 г.
„Откритата линия“ 1970 г.
„Атака при разноцветните офицери“ 1976 г.
„Атака Созин в Сицилианска защита“ 1979 г.
„Каталонско начало“ 1980 г.
„Г. Гешев“ 1993 г.
„50 български шахматисти“ 1993 г.
„Олег Нейкирх“ 1994 г.
„Александър Цветков“ 1995 г.
„Д–р Юри Тошев“ 1998 г.
„Александър Хаджипетров“ 2002 г.
Начало