„Комореби“ на Владислав Христов е най-добрата му сбирка от мигновения. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф, чиито състояния носят празничност в делника и делничност в празничните открития. Японското заглавие и елементите от хайку поетиката не правят книгата му с привнесена стилистика, те са само далечен графичен фон на българската му сетивност. По този начин авторът е постигнал две съществени неща – не се отказва от себе си, за да се докара на масовото увлечение да се пишат снежинки с помощта на птичи нокти. Обратно – „азът“ му личи ненатрапчиво, появява се като симпатично мастило в събирачеството му на ситуации, сюжетни прелести, загадки и разгадки. По този начин фрагментарната същина на този вид стихове не оставят впечатлението за случайност, а за осъзнат и доведен до прелест професионализъм.
Румен Леонидов
Начало