Орасио
Кирога (1878-1937) издава своите „Приказки от селвата” през 1918 г. Това е
шестата поред книга на уругвайския прозаик, поет и драматург, основоположник и
признат класик на латиноамериканската литература, един от родоначалниците на
магическия реализъм.
Кирога
пише тези удивителни истории, докато живее в колиба насред безкрайните
тропически гори – селвата, за двете си деца, които възпитава като малки
тарзани: учи ги да се катерят по огромните дървета, да стрелят с пушка, да
карат кану, да не се страхуват от непроходимата, изпълнена с тайни и опасности
джунгла, да опознават екзотичните й обитатели – мудната, но и самоотвержена
костенурка, хитрия броненосец, готов на всякакви шеги, самовлюбения папагал,
способен на жестоко отмъщение, кайманите, хвърлили се да защитават своята река
от посегателствата на човека.
В
„Приказки от селвата”, както във всички хубави детски книги, побеждават доброто
и справедливостта, но в нях има и нещо особено.
Докато
разказва за фантастичните приключения на неизмислените си герои, Кирога рисува
ярка и най-важното, достоверна картина на света, в който живеят, и някак между
другото съобщава как изглеждат мравоядите и отровните змии, с какво се хранят
фламингите, пираните и крокодилите, кои пчели жилят и кои – не.
Така лека-полека
малкият читател опознава един далечен, непознат за него свят и причудливите му
обитатели и научава за крехкото равновесие в природата, което хората понякога
нарушават – волно или неволно, с тежки последици и за двете страни.
Начало