Развитието на териториите и на селищата е важен елемент и
полезен механизъм за въвеждането и осъществяването на политика за подобряване
на благосъстоянието на държавата, градовете и хората в тях. Плановете,
програмите, законовите норми и административните действия трябва да бъдат
съобразени и интегрирани едни с други по начин да стане възможно прокарването
на стимули, средства и ресурси за развитието на териториите и градовете и
постигането на целите на държавната природозащитна, териториалноустройствена и
градоустройствена политика.
Създаването и поддържането на красива и здравословна среда е
грижа на държавата, общината и хората, които обитават сградите или работят в
тях или в тях се отглеждат и учат децата им. Строежите трябва не само да
удовлетворяват жилищните нужди на гражданите, те трябва да създават уютна,
естетична и безопасна среда. Държавата следва да води по-ефективна политика по
отношение на запазване, възстановяване и обновяване на различните видове
строежи и сгради, което в модерните държави е известно като “ревитализация” на
сгради, части от квартали и даже на цели райони. Както се предвижда саниране и
укрепване на сгради в големи градове, така би трябвало да се санират и укрепват
строежи в малки градове и села, и то не само по отношение на обекти на
недвижимо културно наследство.
Критиката към България и към някои от другите страни - нови
членки на Европейския съюз, в сферата на практиката по планиране на
териториалното устройство се фокусира в следните слабости: недостатъчно добре
развита политика по отношение на възстановяването и обновяването на градовете;
липса на ефективна политика за опазване на околната среда; недостатъчен
ефективен контрол върху изграждането, застрояването и строителството;
недостатъчно внимание за въздействията на териториалното устройство и планиране
върху чувствителни и атрактивни градски, селски и природни райони;
недооценяване на необходимостта от подготовка на кадри в планирането.
Начало