въпреки над 40-годишната ни дружба
едва сега разбирам че неговите занимания с поезия са били неотменна част от
начина му на изразяване... познавам театралното му творчество и когато
стиховете му са вече пред очите ми започвам да свързвам изказаното чрез сцената
с изповедта чрез словото на една и съща артистична личност... впечатлява
последователността на характера и собствените идеи... онова което не е заявил
от сцената се е изляло в поетически опуси които надживяват мимолетния свят на
театъра... много вярвам че събраното в тази книга ще срещне разбирането а и
вълнението на читателите не само от неговото поколение
владимир бурилков