Новата
поетическа книга на Лъчезар Селяшки,
озаглавена „Спирала от тишина“, съдържа
88 стихотворения, посветени на темите
за човека и измеренията на протичащия
около него и в него живот. Духът на тази
книга е тишината – в нея е заслушан
поетът. Тя му говори „на прадревния
език, бликащ от чистите извори на
вселенското детство“. Стиховете в
„Спирала от тишина“ ни напомнят за
безсмъртната душа на битието. В просветлени
мигове усещаме вселената в самите нас,
виждаме незримото и чуваме гласа на
неизречимото. В тази книга съжителстват
личното и универсалното, преходното и
вечното. В това „самопораждащо се
царство на тишината“ думите
разцъфват – / екзотични цветя, /
неотбелязани все още / в никой атлас по
ботаника и животът / с удивителен усет
намира / своето изгубено начало
(„Предел“). „Най-тихият език е люлка
на самия живот в цялото му богатство и
необят“ (Силвия Борисова).