Ѝ: странно заглавие,
заявяващо едновременно принадлежност
и дистанция, към и от, притежание
и загуба: женственост.
Не беше отдавна, когато
младите стихотворения на Йорданка
Белева очароваха с новост и жизненост.
Промяната не е неочаквана, появиха се
междувременно хубавите разкази на Дана,
белязани от зрялост. Неочакваното за
мене в Ѝ е другото име на зрелостта Ѝ: тъга. Тъга-тишина, която не е болка,
но и не я лекува; тъмна южна широка река,
където Ѝ може да се остави да бъде
замайващо люляна, но и да плува. И срещу
течението. Уверено.
Екатерина Йосифова
„Ако
прочетете тази книга, ще откриете колко
интересно може да бъде всичко, когато
този, който го гледа, е талантлив като
Йорданка“ - така Бойко Ламбовски
препоръча първата й книга с разкази,
която Деян Енев определи като „кристален
дебют“.
Цитирайки,
аз всъщност изразявам и собственото си
отношение към Йорданка Белева и към
втората й поетична книга, за която
Екатерина Йосифова вече се е произнесла
по своя си неповторим начин. Дана и
книгата „Ѝ“
си заслужават говоренето, но без да се
самоцитирам, аз ще замълча, сваляйки
шапка на двете дами.
Иван Цанев
Стихосбирката
„Ѝ“ е като помахване, което погалва
лицата ни с нещо нежно и меланхолично,
с нещо тайнствено и недостижимо. Една
поезия, в която през думите прозира
битието, висшето битие.
Митко
Новков
Езикът
в стихотворенията на Йорданка Белева
играе същностна роля, “говори”
едновременно в интимния регистър на
шепота, в игровата територия на ироничните
обрати и в деликатната пародия на
съвременните обществено-политически
изразявания.
Мирела
Иванова
Начало