В стихосбирката на Дария Манева светлината намира нови форми
и проявления. Тя неусетно преминава от екзистенциалното към
духовното и така читателят се докосва до пулса на самия живот.
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката
песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно
далечната звезда. Тя не е просто контрапункт на мрака – оглеждайки
се в грозотата му, става „по-бяла, по-чиста, по-истинска“
(„Светлина“). Вижте още...