|
Описание
|
В настоящото изследване авторката споделя своите наблюдения върху
различни прояви на металитературност в българската художествена
литература от края на Възраждането до средата на 80-те години на ХХ век.
Избраният период е свързан с наличието на предпоставки заниманията на
литературата със самата себе си да станат възможни като системен
художествен факт – достатъчни по обем, жанрово разнообразие и
художествени качества (при цялата условност на подобно определение)
текстове, интезивен литературен живот, периодичен печат, професионална
критика, читатели с ако не изцяло формиран, то поне с формиращ се усет
за художествена условност.
|
Начало