В стихотворенията на Вл. Христов най-често има едно-единствено основно събитие, което се случва в сегашно време. Събитие в точно този миг. Събитие едновременно уютно и болезнено. Един вид, стихотворението е репортаж за този възвишен миг на подем в неговата самота на наблюдател и участник в живота. Но той не пропуска да създаде „новинарски” контекст за миналото на въпросния удивителен миг на осъзнаване, за безнадеждното бъдеще на този отлитащ миг. Оттам и кроткият трагизъм на тези стихотворения, които хем са малки по обем, хем внушават големи пространства за разгръщане на смисъла. Но и плашещо спокойствие, своеобразна безлюдност, майсторски изваяна пластична пустота, фотографски капризи на погледа, който се превръща в слово…
Марин Бодаков
„Фи” е потвърждение не само на таланта на автора, но и на възможността му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а, от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, кратко, ударно, но и деликатно, е специфичното умение на Владислав Христов. Простотата, чистотата на тези стихотворения, тяхната естественост, летливост, но и внезапните им прозрения, правят тази поезия една от най-добрите сред разнообразните гласове на съвременните ни поети. Поезия, която не търси нито сложни конструкции, нито премъдри внушения, а залага на това: „всичко се вижда ясно / както е създадено: / без старание / но с много чувство за хумор”.
Силвия Чолева
Начало