Тази книга е посветена на творчеството на международния майстор Атанас Коларов – един от най-силните български шахматисти през 50-те и 60-те години на миналия век. Тя е продължение на започналата да излиза в началото на 90-те години поредица „Именити български шахматисти“ и възобновена през 2009 г. като „Избрани партии от шахматното наследство на ...“ Надявам се, че внимателното разглеждане на творчеството на Ат. Коларов ще бъде една приятна изненада за всички – от обикновените любители на шахмата, до майсторите на играта. За първите, тя ще даде възможност да обогатят представите си за състоянието на българския шахмат през цитирания по-горе период, за съотношението на силите между първите ни шахматисти и ролята им в развитието на шахмата в страната; за тези които сега изучават тайните на шахматната игра, партиите на Ат. Коларов ще бъдат прекрасни примери, какво значи да познаваш в тънкости основните правила на шахматната стратегия и тактика, и как да ги прилагаш в своето творчество. Изключително полезни за тях ще бъдат коментираните партии от самия Атанас Коларов. Представил съм ги без каквато и да е редакция, защото те отразяват най-точно вижданията и разбиранията му за шахмата и показват как той е „работил“ по време на партията. Мисля, че това е пример, който заслужава подражание. И още нещо. Много от партиите бяха анализирани (тези анализи не са поместени поради липса на място) със съвременни компютърни програми, с които шахматистите (включително и най-силните) сравняват своите анализи. Много често в мителшпила, където проличава майсторството на отделния шахматист, Коларов избира продълженията, които днешните компютърните програми оценяват като най-добри. Това е най-точната характеристика за творчеството му.
Днес, когато се връщаме назад във времето, може само да съжаляваме, че този изключително талантлив наш шахматист преустанови толкова рано шахматната си кариера, че не беше оценен своевременно и справедливо и не му беше дадена възможност да се бори за превземане и на гросмайсторския връх.
Може да съжаляваме и за още нещо – Ат. Коларов не беше от шахматистите, които ценяха своето творчество и събираха играните партии. Той се отнасяше прекалено критично към всичко, което е сътворил над шахматната дъска. Това личи и в коментарите му. Възклицателните знаци и суперлативите, във връзка с много добри ходове, почти отсъстват в тях. Дори и в най-добрите, той се стреми да търси и други, по-добри възможни продължения.
Атанас Коларов е един от малкото български шахматисти, които имат положителен резултат срещу много от първите ни шахматисти през 50-те години. Любопитно е да се знае, че срещу първия ни международен майстор, шесткратния шампион на страната Александър Цветков, той има 5 победи и 4 ремита и нито веднъж не се е признал за победен.
Благодарение усилията на покойния вече Павел Иванов и ровенето в оцелелите архиви, успях да събера приблизително половината от творчеството на Ат. Коларов. Другата половина е безвъзвратно загубена. Това е тема, която поставя много въпроси, но тук не е мястото да се спирам на нея. Може само да съжаляваме, че сме загубили национално шахматно богатство.
Тази книга се издава по решение на УС на Българската федерация по шахмат във връзка със 75-годишнината от рождението на международния майстор Атанас Коларов.
7 януари 2010 г., София
Авторът
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Международният майстор по шахмат Атанас Коларов е роден на 25 март 1934 г. в Лом.
В детските си години живее със семейството си в Сливница, Скопие и Търново. От 1946 г. се установява в Русе, където започва да се занимава с шахмат и се оформя като силен шахматист. През 1948 г. участва на полуфинала за републиканско първенство във Варна. Половин точка не му достига, за да бъде сред финалистите. На следващата година на полуфинала в Русе разделя 4-5 място с 6,5 т. [+6=1–4] и се класира за финала. Дебютът му през 1949 г. е повече от успешен – 4-6 м. с 9,5 т. от 17. Той е най-младият шахматист играл на финал. Този му рекорд просъществува цели 60 години. Включен е в младежкия национален отбор, а от 1953 г. и в първия състав на страната. До 1970 г. е неизменен член на националния отбор. Участвал е в 6 световни студентски първенства, От които е спечелил два сребърни и един бронзов медал. При първото си участие през 1954 г. в Осло постига 5 т. от 5 партии, но с най-висока стойност е резултатът му от първенството в Рейкявик през 1957 г., където побеждава последователно Б. Ларсен, Ф. Олафсон, П. Бенкьо и У. Ломбарди. За постигнатия резултат – 9 т. от 12 [+7=4–1] на I дъска е удостоен със званието „международен майстор“. През същата година играе на зоналния турнир за световно първенство във Вагенинген (Хол). Участвал е в 6 олимпиади. Носител на бронзов медал от олимпиадата в Лугано през 1968 г. Играл е и в повече от двадесет и пет двустранни срещи на националния отбор.
В републиканските индивидуални първенства е участвал 14 пъти, като 5 пъти е втори. През 1964 г. разделя 1-2 място, но губи мача за титлата от Н. Пъдевски с 1,5:2,5[+0=3–1].
От отборните първенства в периода 1951 – 1960 г. с „Академик“ (Сф) е спечелил 7 златни медала. Още през 1951 г. става шампион. Тогава е резерва. В следващите 1952 г. (играе на юношеска дъска), 1953 г. (на II дъска след Н. Минев, но пред М. Бобоцов и Н. Пъдевски), 1954 г. (V дъска), 1956 г. (победител на II дъска с 5,5 т. от 6), 1958 г. (II дъска, след М. Бобоцов, но пред Н. Пъдевски) и 1960 г. (I дъска) отново е първи.
През 60-те години се състезава от отбора на „Левски“ (Сф), с който през 1964 г. е 3-ти. На I дъска постига 6,5 т. от 8 [+5=3–0], през 1965 г. е 2-ри (играе на II дъска след Н. Минев), а през 1969 г. печели бронзов медал от финалите на III републиканска спартакиада. Играе на I дъска. От средата на 70-те години е член на ДФС „Локомотив“ (Сф), като през 1973 г. е 1-ви, а през 1974 г. – 2-ри, в международните турнири на дружеството
През 1976 г. с националния железничарски отбор на страната играе на първенството на USIC в Йорк (Анг). Отборът разделя 1-2 място но остава 2-ри поради по-слаб допълнителен показател. Ат. Коларов играе на V дъска и постига 4,5 т. [+4=1–1] от 6. Първенството се провежда по система „Крепо“. Още веднъж участва в първенството на USIC през 1985 г. в София, където отново печели сребърен медал.
Призьор от редица международни турнири – 2-ри е в Ерфурт (1955), Улан Батор (1956), Варна (1965 и 1966). Заслужил майстор на спорта. След 1970 г. не участва в състезания организирани от федерацията, играе епизодично, главно в отборни състезания и някои турнири в Приморско и Албена, като постепенно се оттегля от активна състезателна дейност.
Начало