В романа си
„Синият присмехулник“ Иван Бинар
разказва с много обич и горчивина за
разбити човешки съдби, за необхватното
многообразие на света, който познаваме
и не познаваме. Не заема позата на съдник,
а мъдро и с насмешка прощава човешките
слабости и се прекланя пред величавия
ход на живота във всичките му прояви,
най-красива от които е любовта.
Втората
световна война не е приключила с последния
изстрелян снаряд, нито с подписването
на мирните договори. Официалните
статистики премълчават колко са
насилствено изселените през периода
1945-1946 г. етнически немци, обитавали от
поколения земи на територията на Чехия,
Словакия, Полша, колко са загиналите,
безследно изчезналите при изселването.
Дискретно се премълчават данните за
чехите, насилствено заселени в обезлюдените
след изселването селища.
Темата за
този геноцид през ХХ век, в средата на
Европа, периодично възкръсва в съвременните
медии, в политологията, буди разгорещени
спорове, всяко явление може да бъде
разглеждано и тълкувано нееднозначно
– травмите от акциите на Гестапо в Чехия
също не са излекувани! Споровете между
историци и политолози продължават, а
мрачните събития се превръщат в сюжет
на художествени произведения.
Начало