Книгата е пръв по
рода си опит за представяне на българските църковни стенописи едновременно в
техния оригинален богословски контекст и в широкия сравнителен план на
православната и католическата иконография. Избраният подход да се изследват религиозните
теми и съответните иконографски интерпретации в логическата им взаимосвързаност
предотвратява фрагментарността, която е неизбежна при съсредоточаване върху
отделни образи, сцени, празнични цикли, епохи или райони. Сравнителният както
диахронен, така и синхронен план позолява максимално ясно да бъде изведено
общото в християнското изкуство като цяло, частното за православната
иконография (със сфера, включваща рядко засягани традиции като етиопската,
сирийската, румънската, грузинската и арменската) и уникалното в някои
български решения при изобразяването на определени библейски сюжети. Основният
инструмент, чрез който се реализира мащабната географска рамка и обширният
времеви хоризонт на изследването, са поместените 1370 илюстрации.
Начало