Новата книга на Лекси А. е дяволски безкомпромисна и директна. Сякаш
забива джобно ножче с красиви орнаменти в гръдния ти кош и после сипва
лед в раните. За да продължиш да четеш – пристрастено. Човекът в тази
поезия е гол. Пред себе си, пред най-скъпите си хора, към спомените с
тях и бъдещето. Съблякъл е най-съкровените си тайни, без страх, че е
възможно да боли. И никоя броня не може да го стигне. И никой да го купи
като кукла. Противоречието на човешката природа винаги е била основна,
центробежна сила в стиховете на Лекси. Сега е по-изпъкващо от всякога.
Готово с всичките си недостатъци да позволи да бъде обичано, от този
който е видял сърцето му. Дори и с риска да издигне своя лудница. Но
любовта без лудост е измислица.
Пораснали като усещане, макар и детското да е останало, са не думите
и образите, израснал е подтекстът им. А когато расте казаното между
думите, и ехото след тях се удължава като стойност.
В тази книга има всичко, всяка тема. Няма само едно. Няма маска.
Чиста е като сълза. Пареща е като въглен.
Истинска.
От редактора
Начало